шопарче

Речник на българския език

шопарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шо-пар-че
членувано шо-пар-че-то
мн.ч. шо-пар-че-та
членувано шо-пар-че-та-та