шницел

Речник на българския език

шнѝцел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. шнѝцели, (два) шнѝцела, м.
1. Тънък резен месо без кокал за пържене.
2. Разг. Оформена по подобен начин кайма с подправки за паниране и пържене. Шницел пане.

Грешни изписвания (1)

  • шницил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шни-цел
непълен член шни-це-ла
пълен член шни-це-лът
мн.ч. шни-це-ли
членувано шни-це-ли-те
бройна форма шни-це-ла
звателна форма