шнауцерче

Речник на българския език

шнауцерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шна-у-цер-че
членувано шна-у-цер-че-то
мн.ч. шна-у-цер-че-та
членувано шна-у-цер-че-та-та