шляене

Речник на българския език

шля̀ене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • шляени
  • шляине
  • шляини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шля-е-не
членувано шля-е-не-то
мн.ч. шля-е-ния
членувано шля-е-ни-я-та