шкурка

Речник на българския език

1. шку̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шку̀рки, ж. Вид покрита с твърди зърна хартия за стъргане и оглаждане на дърво или метал. Стържа с шкурка.

Грешни изписвания (1)

  • шкуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шкур-ка
членувано шкур-ка-та
мн.ч. шкур-ки
членувано шкур-ки-те
звателна форма

2. шкурка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шкурка е производна форма на шкуркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. шкурка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

шкурка е производна форма на шкуркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. шкурка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

шкурка е производна форма на шкуркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).