шише

Речник на българския език

шишѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. шишѐта, ср.
1. Стъклен съд за течности с дълго и тясно гърло и разширена долна част без дръжка; бутилка, стъкленица. Виното е в шишета.
2. Количество течност в такъв съд. Всеки изпи по шише вино.
3. Стъклено приспособление за газена лампа с подобна форма, предназначено да предпазва пламъка.

Грешни изписвания (1)

  • шеше

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ши-ше
членувано ши-ше-то
мн.ч. ши-ше-та
членувано ши-ше-та-та