шишарка

Речник на българския език

шиша̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шиша̀рки, ж. Плод на иглолистно дърво със заострена яйцевидна форма и люспеста повърхност преди разпукване. Борова шишарка.

Грешни изписвания (3)

  • шешарка
  • шешаркъ
  • шишаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ши-шар-ка
членувано ши-шар-ка-та
мн.ч. ши-шар-ки
членувано ши-шар-ки-те
звателна форма