шифратор

Речник на българския език

шифра̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • шефратор
  • шефратур
  • шифратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шиф-ра-тор
непълен член шиф-ра-то-ра
пълен член шиф-ра-то-рът
мн.ч. шиф-ра-то-ри
членувано шиф-ра-то-ри-те
бройна форма шиф-ра-то-ра
звателна форма