шинто

Речник на българския език

шѝнто съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

рел. Японска държавна религия, която е приела елементи на будизма, с обожествяване на императора още от V–VІ в. (през VІІ в. обявен за върховен жрец). Религиозната служба се състои от 4 елемента: пречистване (хараи), жертвоприношение (синсей), кратка молитва (норито) и възлияние (наораи), а един от върховните богове е Аматерасу — богинята на слънцето. Шинтоизмът е държавна религия до 1946 г, когато императорът се отказва от своя сан на върховен жрец, след което се запазва редом с будизма като една от основните религии в Япония.

Грешни изписвания (1)

  • шинту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шин-то
членувано шин-то-то
мн.ч.
членувано