шибалка

Речник на българския език

шиба̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шиба̀лки, ж. Разг. Жилава пръчка, с която се шиба.

Грешни изписвания (3)

  • шебалка
  • шебалкъ
  • шибалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ши-бал-ка
членувано ши-бал-ка-та
мн.ч. ши-бал-ки
членувано ши-бал-ки-те
звателна форма