шесточленен

Речник на българския език

шесточлѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • шесточленин
  • шестучленен
  • шестучленин
  • шисточленен
  • шисточленин
  • шистучленен
  • шистучленин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. шес-точ-ле-нен
непълен член шес-точ-лен-ния
пълен член шес-точ-лен-ни-ят
ж. р. шес-точ-лен-на
членувано шес-точ-лен-на-та
ср. р. шес-точ-лен-но
членувано шес-точ-лен-но-то
мн. ч. шес-точ-лен-ни
членувано шес-точ-лен-ни-те