шестване

Речник на българския език

шѐстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • шествани
  • шествъне
  • шествъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шес-т-ва-не
членувано шес-т-ва-не-то
мн.ч. шес-т-ва-ния
членувано шес-т-ва-ни-я-та