шербет

Речник на българския език

шербѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Твърде подсладено безалкохолно питие. Как го пиете този шербет?

Грешни изписвания (1)

  • ширбет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шер-бет
непълен член шер-бе-та
пълен член шер-бе-тът
мн.ч. шер-бе-ти
членувано шер-бе-ти-те
бройна форма шер-бе-та
звателна форма