шепа

Речник на българския език

шѐпа — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шѐпи, ж.
1. Длан със събрани и леко свити пръсти. Пълня шепите си с вода.
2. Като мярка — количество от вещество, което може да се събере в такава длан. Запарват се пет шепи от билката в десет литра вода.
3. Прен. Само ед. Много малко. Шепа живи свидетели.

Грешни изписвания (1)

  • шепъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ше-па
членувано ше-па-та
мн.ч. ше-пи
членувано ше-пи-те
звателна форма —

Връзки