шеметче

Речник на българския език

шеметче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ше-мет-че
членувано ше-мет-че-то
мн.ч. ше-мет-че-та
членувано ше-мет-че-та-та