шваба

Речник на българския език

шва̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шва̀би, м. Остар. Пренебр. Немец.
прил. шва̀бски, шва̀бска, шва̀бско, мн. шва̀бски.

Грешни изписвания (1)

  • швабъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шва-ба
членувано шва-ба-та
мн.ч. шва-би
членувано шва-би-те
звателна форма