шафер

Речник на българския език

ша̀фер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ша̀фери, м. Близък на младоженеца, който в сватбения обред е на второ място след кума.
прил. ша̀ферски, ша̀ферска, ша̀ферско, мн. ша̀ферски.

Грешни изписвания (1)

  • шафир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ша-фер
непълен член ша-фе-ра
пълен член ша-фе-рът
мн.ч. ша-фе-ри
членувано ша-фе-ри-те
бройна форма ша-фе-ра
звателна форма —

Връзки