шапкарка

Речник на българския език

шапка̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шапка̀рки, ж. Жена шапкар.

Грешни изписвания (3)

  • шапкаркъ
  • шъпкарка
  • шъпкаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шап-кар-ка
членувано шап-кар-ка-та
мн.ч. шап-кар-ки
членувано шап-кар-ки-те
звателна форма