шантаж

Речник на българския език

шанта̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. шанта̀жи, (два) шанта̀жа, м.
1. Обикн. ед. Заплаха за скандални разкрития, отправена към някого (обикн. за да се вземат пари с користни цели); изнудване. Политически шантаж.
2. Прен. Жарг. Лека жена, проститутка.
прил. шанта̀жен, шанта̀жна, шанта̀жно, мн. шанта̀жни.

Грешни изписвания (2)

  • шанташ
  • шънташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шан-таж
непълен член шан-та-жа
пълен член шан-та-жът
мн.ч. шан-та-жи
членувано шан-та-жи-те
бройна форма шан-та-жа
звателна форма