шалтер

Речник на българския език

ша̀лтер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ша̀лтери, (два) ша̀лтера, м. Ръчка за прекъсване на електричеството, която е разположена върху електротабло.

Грешни изписвания (1)

  • шалтир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шал-тер
непълен член шал-те-ра
пълен член шал-те-рът
мн.ч. шал-те-ри
членувано шал-те-ри-те
бройна форма шал-те-ра
звателна форма