шагрен

Речник на българския език

шагрѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Мека кожа с релефни фигури или точици, която се използва основно за подвързване на книги.
2. Книговезка хартия или платно с релефна повърхност.
прил. шагрѐнов, шагрѐнова, шагрѐново, мн. шагрѐнови.

Грешни изписвания (1)

  • шъгрен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шаг-рен
непълен член шаг-ре-на
пълен член шаг-ре-нът
мн.ч. шаг-ре-ни
членувано шаг-ре-ни-те
бройна форма шаг-ре-на
звателна форма