чучулат

Речник на българския език

чучула̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

чучула̀та, чучула̀то, мн. чучула̀ти, прил. Който има чучул. Чучулата чучулига.

Грешни изписвания (3)

  • чочолат
  • чочулат
  • чучолат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чу-чу-лат
непълен член чу-чу-ла-тия
пълен член чу-чу-ла-ти-ят
ж. р. чу-чу-ла-та
членувано чу-чу-ла-та-та
ср. р. чу-чу-ла-то
членувано чу-чу-ла-то-то
мн. ч. чу-чу-ла-ти
членувано чу-чу-ла-ти-те