чукче

Речник на българския език

чукчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мед. Една от трите слуховите костици — чукче, наковалня и стреме. Разполагат се в тъпанчевата кухина и са подвижно свързани една с друга. Чукчето има глава, шийка и дръжка. Главата се свързва ставно с наковалнята, а дръжката сраства с тъпанчевата мембрана.

Грешни изписвания (1)

  • чокче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чук-че
членувано чук-че-то
мн.ч. чук-че-та
членувано чук-че-та-та