чуканче

Речник на българския език

чу̀канче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • чуканчи
  • чукънче
  • чукънчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-кан-че
членувано чу-кан-че-то
мн.ч. чу-кан-че-та
членувано чу-кан-че-та-та