чукан

Речник на българския език

1. чу̀кан — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • чукън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-кан
непълен член чу-ка-на
пълен член чу-ка-нът
мн.ч. чу-ка-ни
членувано чу-ка-ни-те
бройна форма чу-ка-на
звателна форма —

2. чукан — мин. страд. прич. м. р.

чукан е производна форма на чукам (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки