чуждица

Речник на българския език

чуждѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чуждѝци, ж. Ненужно заета дума от чужд език, която има съответствие в родния.

Грешни изписвания (3)

  • чождица
  • чождицъ
  • чуждицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чуж-ди-ца
членувано чуж-ди-ца-та
мн.ч. чуж-ди-ци
членувано чуж-ди-ци-те
звателна форма