чужденче

Речник на българския език

чужденче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чуж-ден-че
членувано чуж-ден-че-то
мн.ч. чуж-ден-че-та
членувано чуж-ден-че-та-та