чудотворче

Речник на българския език

чудотворче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-дот-вор-че
членувано чу-дот-вор-че-то
мн.ч. чу-дот-вор-че-та
членувано чу-дот-вор-че-та-та