чувал

Речник на българския език

1. чува̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чува̀ли, (два) чува̀ла, м. Голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние, на зърнени храни и др.

Грешни изписвания (1)

  • човал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-вал
непълен член чу-ва-ла
пълен член чу-ва-лът
мн.ч. чу-ва-ли
членувано чу-ва-ли-те
бройна форма чу-ва-ла
звателна форма

2. чувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чувал е производна форма на чувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. чувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чувал е производна форма на чувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. чувал — мин. деят. св. прич. м. р.

чувал е производна форма на чувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. чувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

чувал е производна форма на чувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).