чубрица

Речник на българския език

чу̀брица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Градинско растение със ситни продълговати листа и приятен аромат, което се използва като подправка.

Грешни изписвания (3)

  • чубреца
  • чубрецъ
  • чубрицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чуб-ри-ца
членувано чуб-ри-ца-та
мн.ч. чуб-ри-ци
членувано чуб-ри-ци-те
звателна форма