чорба

Речник на българския език

чорба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чорбѝ, ж.
1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба.
2. Прен. Пренебр. Смес от несъвместими, от всякакви неща; смесица.
Зелева чорба. — Сок от кисело зеле, подправен с червен пипер.

Грешни изписвания (3)

  • чорбъ
  • чурба
  • чурбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чор-ба
членувано чор-ба-та
мн.ч. чор-би
членувано чор-би-те
звателна форма