чорапен

Речник на българския език

чора̀пен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • чорапин
  • чурапен
  • чурапин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чо-ра-пен
непълен член чо-ра-пе-ния
пълен член чо-ра-пе-ни-ят
ж. р. чо-ра-пе-на
членувано чо-ра-пе-на-та
ср. р. чо-ра-пе-но
членувано чо-ра-пе-но-то
мн. ч. чо-ра-пе-ни
членувано чо-ра-пе-ни-те