членче

Речник на българския език

члѐнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. члѐнчета, ср. Една от частите, на които видимо се разделя тялото на някои животни (раци, паяци, насекоми).

Грешни изписвания (1)

  • членчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. член-че
членувано член-че-то
мн.ч. член-че-та
членувано член-че-та-та