чичероне

Речник на българския език

чичеро̀не съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. чичеро̀нета, м. Остар. Човек, който съпровожда група в музей и разяснява експонатите или забележителностите; екскурзовод, гид.

Грешни изписвания (7)

  • чечероне
  • чечерони
  • чечироне
  • чечирони
  • чичерони
  • чичироне
  • чичирони

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-че-ро-не
членувано чи-че-ро-не-то
мн.ч. чи-че-ро-не-та
членувано чи-че-ро-не-та-та