читанка

Речник на българския език

чита̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чита̀нки, ж.
1. Учебник в началните класове с избрани текстове за обучение в четене.
2. Прен. Жарг. Ученик, който много чете; зубрач.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • четанка
  • четанкъ
  • читанкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-тан-ка
членувано чи-тан-ка-та
мн.ч. чи-тан-ки
членувано чи-тан-ки-те
звателна форма