чистник

Речник на българския език

чистнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. чистнѝци, м. Лице, което поддържа чистота.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • чесник
  • честник
  • чисник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чис-т-ник
непълен член чис-т-ни-ка
пълен член чис-т-ни-кът
мн.ч. чис-т-ни-ци
членувано чис-т-ни-ци-те
бройна форма чис-т-ни-ци
звателна форма чис-т-ни-ко