чистофайник

Речник на българския език

чистофа̀йник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. чистофа̀йници, м. Разг. Човек, който проявява пресилен стремеж към чистота; чистник.

Грешни изписвания (7)

  • честофайнек
  • честофайник
  • честуфайнек
  • честуфайник
  • чистофайнек
  • чистуфайнек
  • чистуфайник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чис-то-фай-ник
непълен член чис-то-фай-ни-ка
пълен член чис-то-фай-ни-кът
мн.ч. чис-то-фай-ни-ци
членувано чис-то-фай-ни-ци-те
бройна форма чис-то-фай-ни-ци
звателна форма чис-то-фай-ни-ко