чиракуване

Речник на българския език

чираку̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • черакуване
  • черакувани
  • черакувъне
  • черакувъни
  • черъкуване
  • черъкувани
  • черъкувъне
  • черъкувъни
  • чиракувани
  • чиракувъне
  • чиракувъни
  • чиръкуване
  • чиръкувани
  • чиръкувъне
  • чиръкувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-ра-ку-ва-не
членувано чи-ра-ку-ва-не-то
мн.ч. чи-ра-ку-ва-ния
членувано чи-ра-ку-ва-ни-я-та