чип

Речник на българския език

1. чип съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

чѝпа, чѝпо, мн. чѝпи, прил. За нос малък, с вирнат нагоре край.



чѝпът, чѝпа, мн. чѝпове, (два) чѝпа, м.
1. Жетон, пул, който се използва при някои хазартни игри.
2. Спец. Компютърен елемент полупроводников кристал, който изпълнява голям брой функции. Силициев чип.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чип
непълен член чи-па
пълен член чи-път
мн.ч. чи-по-ве
членувано чи-по-ве-те
бройна форма чи-па
звателна форма

2. чип прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

чѝпа, чѝпо, мн. чѝпи, прил. За нос малък, с вирнат нагоре край.



чѝпът, чѝпа, мн. чѝпове, (два) чѝпа, м.
1. Жетон, пул, който се използва при някои хазартни игри.
2. Спец. Компютърен елемент полупроводников кристал, който изпълнява голям брой функции. Силициев чип.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чип
непълен член чи-пия
пълен член чи-пи-ят
ж. р. чи-па
членувано чи-па-та
ср. р. чи-по
членувано чи-по-то
мн. ч. чи-пи
членувано чи-пи-те