чинчила

Речник на българския език

чинчила съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чин-чи-ла
членувано чин-чи-ла-та
мн.ч. чин-чи-ли
членувано чин-чи-ли-те
звателна форма