чиновничка

Речник на българския език

чино̀вничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чино̀внички, ж. Жена чиновник.

Грешни изписвания (7)

  • ченовнечка
  • ченовнечкъ
  • ченовничка
  • ченовничкъ
  • чиновнечка
  • чиновнечкъ
  • чиновничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-нов-нич-ка
членувано чи-нов-нич-ка-та
мн.ч. чи-нов-нич-ки
членувано чи-нов-нич-ки-те
звателна форма