чинарче

Речник на българския език

чинарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-нар-че
членувано чи-нар-че-то
мн.ч. чи-нар-че-та
членувано чи-нар-че-та-та