чинар

Речник на българския език

чина̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чина̀ри, (два) чина̀ра, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан.

Грешни изписвания (1)

  • ченар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-нар
непълен член чи-на-ра
пълен член чи-на-рът
мн.ч. чи-на-ри
членувано чи-на-ри-те
бройна форма чи-на-ра
звателна форма