чиле

Речник на българския език

чилѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. чилѐта, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле.

Грешни изписвания (1)

  • челе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-ле
членувано чи-ле-то
мн.ч. чи-ле-та
членувано чи-ле-та-та