четка

Речник на българския език

1. чѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чѐтки, ж.
1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се от плоска основа, върху която са набодени влакна, косми, четина, железни шипове и др. Четка за обувки. Четка за рисуване. Четка за зъби.
2. Приспособление в електродвигател, което предава ток от въртящите се части към неподвижните.
Правя четки (на някого).Жарг. Угоднича, подмазвам се.
На четка.Разг. За нещо, което е много гъсто разположено. Косата й е на четка. Разсадът е израсъл на четка.

Грешни изписвания (1)

  • четкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чет-ка
членувано чет-ка-та
мн.ч. чет-ки
членувано чет-ки-те
звателна форма

2. четка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

четка е производна форма на четкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. четка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

четка е производна форма на четкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. четка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

четка е производна форма на четкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).