четирирък

Речник на българския език

четирирък прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. че-ти-ри-рък
непълен член че-ти-ри-ръ-кия
пълен член че-ти-ри-ръ-ки-ят
ж. р. че-ти-ри-ръ-ка
членувано че-ти-ри-ръ-ка-та
ср. р. че-ти-ри-ръ-ко
членувано че-ти-ри-ръ-ко-то
мн. ч. че-ти-ри-ръ-ки
членувано че-ти-ри-ръ-ки-те