четириколка

Речник на българския език

четириколка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-ти-ри-кол-ка
членувано че-ти-ри-кол-ка-та
мн.ч. че-ти-ри-кол-ки
членувано че-ти-ри-кол-ки-те
звателна форма