четириезичие

Речник на българския език

четириезичие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-ти-ри-е-зи-чие
членувано че-ти-ри-е-зи-чи-е-то
мн.ч. че-ти-ри-е-зи-чия
членувано че-ти-ри-е-зи-чи-я-та