четирибуквие

Речник на българския език

четирибуквие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-ти-ри-бук-вие
членувано че-ти-ри-бук-ви-е-то
мн.ч. че-ти-ри-бук-вия
членувано че-ти-ри-бук-ви-я-та