четене

Речник на българския език

чѐтене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. чѐтения, ср.
1. Само ед. Учебен предмет в началните класове за получаване на първи умения да се чете. Учим четене и писане.
3. Събиране, на което се представят литературни или научни съчинения. Литературно четене.

Грешни изписвания (3)

  • четени
  • четине
  • четини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-те-не
членувано че-те-не-то
мн.ч. че-те-ния
членувано че-те-ни-я-та